За детското тръшкане ….. с любов!
Малко са семействата с деца, за които темата за тръшкането е чужда. Има хиляди статии и съвети какво да правим преди, по време и след детската криза и тук ще опитам да стигнем малко по-далеч от стандартния подход в няколко стъпки.
Тръшкането е поведение, характерно за всяко дете в периода, в който вече осъзнава себе си като отделна личност. Ако детето ви вече казва за себе си Аз, отхвърля предложения, целенасочено не изпълнява инструкции и думата НE е в речника му, то съвсем скоро може да очаквате и първото тръшкане.
Тръшкането е най-прекият и лесен път към това да заявя себе си, да кажа и покажа, че имам мнение, значение, да се усетя равностоен, да поискам нещо. Това може да се случи както у дома, така и, О ужас! – на обществено място. 🙂
Най-важното в случая е да знаете, че това е съвсем естествено явление и важен етап от порастването, а не сигнал за лошо възпитание, разглезено дете или неуспешно родителство.
Прояви ли се тръшкане, се запитайте в кои моменти е най-силно – когато предлагате нещо, когато дадете инструкция или поставяте граница??
Наблюдавайте и мислете какво би могло да означава едно такова поведение всъщност. Това е половината решение на ситуацията. Така ще откриете дали детето има нужда от предварително обясняване на правила, да му дадете право на ограничен избор спрямо безопасното за възрастта или да бъде обучавано в повече умения, за да става по-самостоятелно.
Именно самостоятелност е крайната цел в едно тръшкане – „Искам да реша сам!“, тоест детето дава сигнал, че иска да може. Използвайте го.
Проявете разбиране към поведението и не целете детето да се успокои веднага, на всяка цена. Дайте му време и когато се успокои изговорете отново правилата и „сключете сделка“ как да постъпвате в ситуациите, които му донасят напрежение.
Ето още някои ефективни практики:
- Избягвайте прекомерната употреба на изразите „искаш ли “ и „трябва „.Заменете ги с изрази като „Време е за“, „Коя от двете блузи избираш“, „Колко минути ти трябват, за ….“ и подобни.
- Когато детето нарушава правило, опитайте да задавате въпроси вместо да подавате поредица от инструкции – „Къде стоят обувките ? „, вместо „Занеси си обувките в коридора“ казано със спокоен и уверен глас би дало на детето усещане за способност и контрол над ситуацията.
- Определете и изговорете предварително плана за разходка и правилата на площадката. Предупредете какви са последствията при определени нарушения – нека бъдат изпълними, не унизителни и възможни само за самите вас като родители.
- Чувство за хумор. Надсмейте се на ситуацията (не на детето) – пошегувайте се, измислете си ваша тайна шега в подобни ситуации, която да стане нещо като ритуал за успокоение и за двамата и прегърнете топло, с приемане детето си :). Това неимоверно укрепва и мотивира към съдействие.
Не забравяйте, че на първо място сте хора със собствени чувства, мисли и много често – с напрежение в ежедневието. Не се колебайте да се посъветвате със специалист, когато изпитвате трудности – родителството е лабиринт за съвместна навигация. Погледът отстрани винаги е добра възможност за поставяне на ново начало и възможности! 🙂
Гергана Маркова, дп, Марина Титева
