Супервизии

Супервизия – пространство, в което виждаме отвъд симптома

Супервизията не е контрол.

❌ Не е оценка.
❌ Не е „правилно“ и „грешно“.

Тя е пространство, в което започваме да виждаме.

✔️ Отвъд поведението.
✔️ Отвъд техниките.
✔️ Отвъд симптома.

В моята работа супервизията е продължение на обучението, но и нещо много по-дълбоко – процес, в който знанието се превръща в разбиране, а разбирането в присъствие.

Това е място за специалисти и родители, които вече са минали през мои обучения и програми и усещат, че истинската работа започва тогава, когато техниките не стигат.

Какво означава супервизия в моя модел на работа?

В класическия смисъл супервизията е професионално насочване.

В моя модел тя е среща между тяло, емоции, отношения и смисъл.
Тук не разглеждаме само случая.
Разглеждаме системата, в която той се случва.
Не анализираме само детето.
Анализираме и възрастния – неговите реакции, глас, граници, страхове, очаквания.

Не търсим „какво да направя“.
Търсим „какво всъщност се случва“.

Супервизията е пространство, в което:

✔️ симптомът се превръща в послание
✔️ поведението се превръща в език
✔️ трудността се превръща в път към развитие.

Супервизията е пространство, в което

В основата на моя подход стои убеждението, че развитието започва с тялото, не с инструкциите.

Първичните рефлекси, нервната система и движението не са „допълнение“ към психологията, те са нейният фундамент.

В супервизиите работим с разбирането за:
✔️ Влиянието на първичните рефлекси върху поведението, ученето и емоционалната регулация
✔️ Връзката между движение, сигурност и внимание
✔️ Начина, по който неинтегрираните рефлекси се проявяват като тревожност, агресия, отдръпване или трудности в ученето

В супервизиите изследваме:

✔️ Как възрастният поставя граници без страх и вина
✔️ Как правилата могат да бъдат структура, а не заплаха
✔️ Как несъзнаваните послания на специалиста или родителя влияят върху поведението на детето
✔️ Как авторитетът може да бъде спокоен, а не насилствен

Работим не само върху въпроса „какво казвам“, а върху „какво присъствие нося“:

✔️ Гласът като инструмент за регулация
✔️ Гласът е много повече от средство за комуникация

В супервизията изследваме гласа като професионален инструмент: как говорим, кога мълчим, какво внушаваме без думи.

Супервизията като пространство за професионална и лична зрялост

✔️ Много специалисти знаят какво да правят, но не разбират защо детето не реагира.
✔️ Много родители усещат, че правят всичко „правилно“, но връзката се губи.
✔️ Супервизията е мястото, в което тези противоречия получават смисъл.

Моят авторски модел – интеграция между тяло, психика и отношения

✔️ невродвигателното развитие и първичните рефлекси
✔️ индивидуалната психология и адлеровият поглед към принадлежността
✔️ телесната регулация и ритмичните движения
✔️ осъзнатото общуване
✔️ силата на гласа и присъствието
✔️ ясните, човешки граници

Супервизия с д-р Маркова

Супервизиите са за:

✔️ Специалисти, преминали обучения по RMTi и мои програми