ШАМАРЪТ PISA и защо да играем играта
Как да НЕ позволите на училището и системата да провалят детето?
Резултатите от тестовете PISA са отново горчиво разочароващи за всички ежедневно ангажирани в образователната ни система – родители, ученици и преподаватели.
Участвалите над 7 хил. деветокласници в над 200 училища се класират на предпоследно място по четене в ЕС, а по математика на последно.
Отново нашите петнадесетгодишни деца показват катастрофално ниско ниво на практически умения за анализ, оценка и разрешаване на задача използвайки научни методи – над половината са под критичния праг в трите изследвани области – 54% по математика, 48% по природни науки и 53% по четене.
И за да се почувстваме още по-зле в по-радикални публикации се твърди, че националното IQ на България е паднало с 4 пункта от това измерено през 90-те години и е много по-надолу от шампионите Китай и Сингапур.
Това е тежък удар за всеки родител при все, че учебната програма в училищата ни е пословично изискваща, с огромно количество информация за усвояване, активности и множество промени въведени последните двадесет години.
Тук дори не споменаваме паралелната индустрия на частните курсове и уроци, в които наливаме финанси повече от 30 г.
Българският бизнес също не е окуражен от тези данни предвид факта, че е първият потърпевш – с многогодишни затруднения в намирането на достатъчно добре образовани специалисти, нужни за успешното конкуриране в изключително променлива глобална среда и реализирането на поставени бизнес цели.
Дори и с алтернативни образователни институции за квалификация и преквалификация, най-бързо растящи заплати последните две, три години българските фирми се оплакват от остър дефицит на подготвени за предизвикателствата кандидати.
В същото време нашата страна показва огромен потенциал с данните от последната година за рязък растеж на чуждестранните инвестиции, отлично развиваща се в последните десетилетия индустрия (при това с ниски нива на замърсяване в сравнение с тези в западна и южна Европа), устойчивост на икономиката ни в международни кризи – КОВИД пандемията, инфлацията след началото на войната в Украйна и дори в текущата рецесия.
Според бизнес експертите основното и средното образование трябва да дипломират умове, за да разработват високо технологични и новаторски продукти, които именно носят най-високата добавена стойност през износа и вливат многократно повече свежи пари в икономиката на страната.
Освен това от всички сфери ни повтарят, че и децата ни и ние в течение на целия живот трябва да развиваме едни и същи универсални умения, нужни в най-различни социални и бизнес дейности – за разрешаване на ежедневните конфликти и проблеми по продуктивен начин, предотвратяване на такива в бъдеще, използване на наличните ресурси по нов начин, превръщане на затрудненията в решения, използването на настоящи кризи за бъдещо развитие?
Нужни са хора, които не само имат практически умения в динамична среда, но умеят да се самообразоват, да мислят за мисленето (метамислене), за да намерят решения, както и да сътворят нови идеи и продукти и то така, че те да имат икономическо и социално значение.
Според социалните философи са нужни необичайно бързи и гъвкави, нестандартни умове, които да сътворят системно нови, радикални решения на хроничните проблеми, спъващи развитието на западното общество, но и да подпомогнат наваксването в развиващите се страни, тъй като Земята се оказва все по-малка и всички ние, все по-близки и все по-зависими и свързани едни с други.
В ожесточение дискусии, които последваха PISA резултатите, от различни посоки се тръбят както конкретни политически решения с леви и десни възгледи, някои по-радикални (известни са подходите, въведени и в отличника – Сингапур), така и по-философски.
Излиза, че бъдещето е светло само че е нужно да се адаптираме и да отговорим на предизвикателствата.
Но КАК?, как да подготвим децата си, за да играят успешно на тази глобална бизнес площадка??
Способни ли сме ние като общество да изградим такива умения в децата ни?
А в себе си? А ко не – защо?
Кои са факторите, които ни саботират в тази основна функция на човешката цивилизация – изследване, изобретяване, адаптиране?
А има ли решения, лесно достъпни, които пропускаме да видим и приложим, които вече са налични в различни сфери на науката?
Защо учим МНОГО, а не успяваме? Защо децата ни се провалят в съвременния свят, а 50% от младите хора дори не работят? Как да променим това?
Ние – специалистите ранно детско развитие от екипа на д-р Гергана Маркова ще разгледаме на база данните и методите на науките, които използваме в ежедневната си работа с деца и родители в най-ранна възраст 0-5 г, еволюционната биология, логопедия, невро-психология и психотерапия.
Целта ни е както винаги да подпомогнем възпитанието и образованието на детето в домашна среда... въпреки дефицитите на обществото ни и образователната система.
Един от първите факти, които са съвсем неудобни за осмисляне е, че всички хора по земята са с еволюционно обусловена едно и също невро-биологично устройство при раждането си, съответно – когнитивен, социален и емоционален потенциал. При сравнени генетични данни от всички краища се препокриваме напълно, но това което рязко ни отличава, са културните нагласи и икономическия статус. Това лежи в основата на икономическите и социални различия между едни нации в сравнение с други.
Тогава въпросите, които следва да си зададем са:
- На първо място КАК да подготвим децата си да усвояват уменията водещи до успешно реализиране в съвременния свят?
- Кои са тези умения, които се изискват от тях?
- Как да им ги дадем?
- Какви са условията, за да бъдат развити тези умения?
И може би още по-фундаментални въпроси, които се крият между редовете на хиляди изследвания, статии мнения
- Какво разбираме ние, тук в нашето общество под учене и какво е то всъщност? Какво разбираме и какво означава успешност за едно дете?
- Кои вярвания и практики саботират децата ни, а и нас като родители и участници в обществото?
Всъщност, всички тези въпроси и още много ни задават ежедневно родители на деца, когато споделят затрудненията си, страховете и усилията си в лутането измежду огромното количество информация в интернет и огромните изисквания към тях като родители.
Но, да се върнем към началото!
Съвременното родителство никога преди не е било толкова амбициозно и мащабно начинание, с всичките очаквания, отговорности, изисквания, задачи, бит, финансово инвестиция и социално значение.
Това, с което ни предизвикват родителите си в своята родителска роля, е изискването да дадат абсолютно всичко на децата си, а в същото време да ги предпазят от абсолютно всички затруднения, травми и тегоби и крайният резултат от това да е един отлично подготвен за модерния свят ЛИДЕР!
ТРЯБВА е думата, която чуваме твърде често от изтощени майки.
ТРЯБВА е посланието и в училище при всяка поставена задача, планиран изпит, матура, изпит за детска градина дори.
ТРЯБВА чуваме и от свръх-тревожни деца, когато се осмеляват да споделят за страховете си, че не се справят и това, което им предстои е непоятно.
Не чуваме много ИСКАМ или ИМАМ НУЖДА!
А може ли да е по-лесно и по-резултатно?
Можем ли ние, специалистите, да облекчим ежедневието на родителите и децата, вместо да връчваме нови отговорности и очаквания.
Ще се опитаме да направим точно това и да изплетем една нова пътека от решения, която да ви преведе през това многогодишно приключение с приемане и вдъхновение.
Стъпка Първа: Забравете за Амбицията, спомнете си за Играта.
В устрема си да изтикаме децата през средното образование, усилията късно вечер да разшифроваме домашното по математик,а най-вече заради умората, изчезва удоволствието от общуването с децата ни.
А, за да преобърнем масата във въздуха и да ви конфронтираме фронтално и използваме откритията на най-новата и радикално разбутваща схващанията ни Невро наука, това което обуславя умението за усвояване на познания от околния свят на човешкия мозък ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО МИЛИОНА ГОДИНИ е ..ИГРАТА!
ИГРАТА неслучайно носи удоволствие на всеки човек.
ИГРАТА Е УЧЕНЕ!
ИГРАТА Е ученеТО!
ИГРАТА е ИСКАМ!
ИГРАТА е НУЖДА, не е ‘ТРЯБВА’.
ИГРАТА е ПРОЦЕС, а не само крайна цел за победа.
Това не е нова идея, но последните невро-технологии със своите постижения в наблюдение на мозъчната функция и метаболитните процеси в тялото обясняват ЗАЩО и шокиращо!!! ни припомнят най-съкровените, простички и забравени в модерния устрем човешки нужди и естествено заложени процеси и дейности.
Играта е изумително изобретение на Еволюцията. Тя е основен инструмент за натрупването на знания при малките на бозайниците и признак за по-висша мисловна дейност от всички предходащи ги в еволюцията видове.
Колкото по-сложно устроена е нервната система на животинския вид, толкова повече и ПО-ДЪЛГО играе!
При хората това е цял живот!
Самото очакване за игра отключва синтезирането на могъщи хормони в мозъка, които задвижват поведението нужно за осъществяването на тази дейност.
Ако ви се е случвало да наблюдавате детето си в първите две години сигурно ви е правело впечатление период на свръх съсредоточено изследване с повтаряне на определено движение стотици пъти, по един и същи начин – до абсолютно осъвършенстване и прецизно изпълнение.
С една сякаш необяснима зрялост, упорство и търпение детето протяга ръчичка отново и отново, ден след ден към висящата връв на балонче, много преди да може да или дори да седи самостоятелно на земята пълзи.
Една от причините за това упорство и амбиция! е очакването за предстоящо удоволствието и награда за усилието – ДОПАМИНА!
Допаминът е хормонът на ученето – той е хищен, стихиен и опасен, защото спомага за усвояването на КАКВАТО И ДА Е информация много бързо!!
Дори тя да е погрешна.
Дори тя да е опасна и вредна.
При бебета и деца до 3г неколкократно повторение на една ситуация и информация, това ‘познание’ остава като изсечено в камък в младия мозък и отучването“ – много по-мъчно за постигане.
Достатъчни са 20 повторения в първите три години, когато мозъкът усвоява информация със стократно по-бърза скорост отколкото при възрастните, но за това – повече, по-натам.
Съответно при дългогодишни изследвания на житейското развитие на хора, израснали без наситено общуване и игра (разбирай сетивно, социално-емоционално изследване на себе си, другите и света, тоест учене) с близките и връстниците показва, склонност към компенсиране на тази липса и отключване на зависимости, за които отново е отговорен допаминът.
Това означава, че децата ще учат, това което направим достъпно за тях.
Ако ги учим на „НЕ – недей!“, „Не сега! ‘Не трябва!’ ‘Не може!!! те ще се научат, че не могат и ще компенсират с нещо друго.
Ако ги учим, че ученето е неудоволствие и мъка, те ще го избягват с всички сили и ще компенсират с нещо друго.
Ако никога не ни виждат с книга в ръка – идеята за четене ще предизвиква само асоциации на отвращение и скука.
Ако на нас ни призлява от Математиката – същото най-вероятно ще се установи и в тях.
И обратното важи – децата не искат, когато ученето не е забавно, важно и отразяващо вътрешният им свят. Такива дейности носят скука ДО БОЛКА, когато не валидират личната стойност, не обясняват света, не дават нови инструменти за справяне, утеха, надежда, свобода!
Ако обаче използваме моментите на радост и откривателство, които неизбежно се случват (твърде често в ‘неподходящия’ момент, хаха, точно когато исках да мия прозорци!), това винаги води до отключване на нови хоризонти за изследване, любопитство, осмеляване.
И тъй като обещахме повече решения, а не отговорности ето ви една идея!
Играйте! Играйте! Играйте!
ИГРАЙТЕ! Кокото повече – толкова повече! Хехе, не, шегуваме се… ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ!
Играйте с тях и когато са омърлушени, обезсърчени от провал и агонизират в безсмислената скука на някой урок без реално значение.
Играйте, за да им върнете надеждата и влеете хъс и надежда.
Играйте, защото ИСКАТ и ИМАТ НУЖДА.
Играта учи на нужда.
Играта учи на губене и печелене.
Играта учи на свързване със себе си и другите.
ИГРАТА УЧИ БЪРЗО и ефективно!
Играта учи АЗ съм важен, моите чувства ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ! Не съм сам!
Играта е ТУК И СЕГА! Отпадат тревожните очаквания за бъдещето, изчезва тъгата пo миналото и угризенията.
Играта учи на търпение, находчивост, експериментиране, изобретателност. ИМПРОВИЗИРАНЕ!
Играта учи на смятане и конкуриране!
Когато играем истински, със сетива и чувства, с търкаляне и боричкане и премятане коварното пристрастяване към таблети, телевизори, социални мрежи, субстанции и вредни навици се стопява!
Играта подрежда мозъка към продуктивното функциониране в служба на творческият ПРОЦЕС, а не само заветната цел.
Играта учи на внимание, развива координация, мускулен тонус, памет!
Играта учи на уменията нужни в бизнеса и конкурентната (и често жестока) училищна среда.
Играта учи на емоционална устойчивост, дисциплина, амбиция, любопитство, морал и ВСИЧКО що е УСПЕШНОСТ!
Играйте до изтощение и НАВЪН, сред природата, в сеното, в гората.
Игрaйтe глупаво и нелепо, играйте до омазване и оцапване!
ИГРАЙТЕ с децата си и партньора си.
Насищащо и (дори) напикаващо до смях, когато сте изнервени и има домашно за писане и прозорци за миене и дори тъжни моменти на скръб.
Играйте, за да се свържете отново с вътрешния си свят.
Наслаждавайте се и нека отпадне амбицията, за да се завърнем към същността си!! Успехът неминуемо ще последва!
