Blog

Какво е Ранно детско развитие?

Ранното детско развитие (РДР)и образование (РДР) е нова практически ориентирана невронаука, произлязла от вълнуващите открития в невро-психологията и молекулярната биология от последните 30 години. 

Тя изследва бурното развитие на нервната система отпреди раждането до третата година на всеки човек и разкрива сложните процеси и етапи – първични рефлекси, сетива, нужди и умения, стимули, първото учене, първото свързване с мама, тати и света и др.

Това радикално променя възгледите за грижата, възпитанието и образованието в ясла, детска градина, училище и у дома, както и в кабинетите на логопеди и психотерапевти. 

Изумително е, например, че ВСИЧКИ преживявания и навици на детето буквално се превръщат в невронни мрежи от познания и умения, които остават и може да останат за цял живот и може да като предопределят в различна степен качеството и дължината на жизнения цикъл. 

Мозъкът на малкото дете създава повече от 1 милион връзки(синапси) всяка секунда до навършване на три години, а се ражда с приблизително 2500 на неврон. Изследванията показват, че се изграждат приблизително 15 000 синапса на неврон, докато навърши две или три години. Общо заетият мозък на малкото дете има около 1000 трилиона синапса. А мозъкът на възрастен човек може да синтезира максимум 300 синапса, в добър ден.

Това е като да си супер компютър, който поглъща и отсява огромно количество информация всеки ден – нещо, напълно невъзможно за възрастен човек.

За това тази наука търси кои са развиващите, жизненоважните преживявания и правилните познания.

Първичните рефлекси например са основни автоматични реакции на здравате нервна система с фундаментално важни функции – да събудят мозъка за учене през движението.

При правилно стимулиране водят до продуктивни умения от базисните координация, подвижен /статичен баланс, сръчност и сила до социалност, емоционална интелигентност и аналитичност. Тези и всички останали зависят от постепенното надграждане на невронни връзки между различните зони на мозъка – винаги от ‘основата’ – мозъчния ствол в посока нагоре към ‘покрива’, тоест мозъчната хора с нейните висши функции. 

Без стабилна основа, когато първичните рефлексите не са протекли и интегрирани навреме, те започват да пречат – ежедневието е изпълнено със стрес и изтощение. 

А ако са интегрирани навреме и в съчетание с останалите психологически практики, проявленията са на изненадващ ум, талантливост, атлетичност и ‘порасналост’. 

Всъщност Еволюцията ни загатва, че е възможно много повече, по-лесно, по-приятно.

И тук идва моята работа.