Как да отгледате кавалери, които слушат сърцето си
Отгледана съм в женско царство. Когато родих сина си, бях малко неуверенa и нямах никаква идея как се възпитава момче и все още се уча или ако трябва да съм още по-точна синът ни ме учи.
Възхищавам се на дивата му енергия и любопитство. Според някои може би със съпруга ми сме малко старомодни, но желанието ни е да го отгледаме и възпитаме да бъде джентълмен, уверен, вслушвайки се в сърцето си.
Това са 7-те прости, ежедневни ценности, на които със съпруга ми го учим.
1) Да задръжа вратата пред деца, дами и възрастни хора.
Това звучи като нещо обикновено и обичайно, но за съжаление вече не е така. В този забързан свят чувствам, че тази обща любезност бавно умира. Не мога да повярвам колко пъти мъжът пред мен се плъзга през вратата, оставяйки я да се блъсне в лицето ми, защото или много бърза, или е прекалено фокусиран върху телефона си, за да ме забележи.
Когато сме навън, винаги насърчаваме вече 8-годишния ни син да държи вратата отворена за семейството си и други хора. Усмихвам се с умиление, когато го видя да върти очи, когато парад от 10 души минава през вратата, докато той я държи. Понякога това е малко принудително, но той свети, когато хората му благодарят. Надявам се да запази това умение и да го предава на поколението след себе си.
2) Да поздравява опонентите си
Синът ни играе няколко спорта, защото все още е в процес на избор. Кой е неговият спорт или всички са неговите ?:-)Скоро ще разберем, но всички изискват от него да се ръкува с другия отбор или противник преди и след играта или мача – най-вече джудото. След мач съдията моли двамата състезатели да се ръкуват и след това те си стискат ръцете. Това за мен много възпитателно. Съпругът ми изведе това на друго ниво. Той моли сина ни лично да се обърне към опонентите си след мач, за да им каже „добра работа“. Когато синът ни печели мач или е от печелившата страна, това е лесно за него, но когато губи и поздравява опонента/тите си, той наистина изгражда характер. Независимо дали става въпрос за настолна игрa или спортно събитие, важно е да насърчаваме сина си да бъде добър спортсмен. Децата ни ще претърпяват загуба в живота си и това според мен е решаваща част от справянето с нея.
3) Вечеря със семейството
Всички сме чували, че сядането на вечеря със семейството е много важна част от деня. За нас това е време, в което да изключим отвличащите вниманието ни електроники и да отделим време за взаимодействие и споделеност и свързаност.
За нас това време на деня е по-малко свързано с храненето, по-скоро е символично напомняне, че семейството е на първо място. Често синът ни играе навън с приятели, но когато наближи времето за вечеря, той знае, че това е време, когато всички сме заедно (изключение, когато аз или съпругът ми сме в командировка или детето е на лагер и др.). След вечеря всички се забавляваме и организираме вечерта по начин, който на всеки му харесва, вечерята обаче ни напомня за важността на семейството. Според мен поставянето на семейството на първо място е най-важната част от отглеждането на джентълмен.
4) Внимание към по-малките и по-слабите
Искам синът ни да бъде от типа, който разумно да се противопоставя на побойник, когато някой се опитва да го тормози и/или види, че някой е в капан или бива малтретиран. Разговаряме и насърчаваме синът ни да говори, да сподели, ако види да се случва нещо нередно. За нас е важно той да не остава безучастен, както последно време все повече ни прави впечатление. Нали така се възпитава в гражданско общество и отговорност. Не ме разбирайте погрешно. Далеч сме от мисълта той да ходи и да мери сили и да раздава правосъдие. Не, за нас е важно да има позиция и да знае как да постъпи правилно и коректно.
5) Нека момичетата тръгнат първи
Ние се опитваме да научим сина си да дава път на момичетата. Желанието ни е да порасне уважителен към момичетата и жените и мисля, че това трябва да започне от ранна детска възраст и чрез примера, който дава баща му, дядо му. Моят баща все още, когато види дама, ѝ дава път, сваля шапка, целува ръка…
6) Съжалявам, сгреших
Нека си признаем, децата се бият. Децата спорят. След спор, несъгласие, битка ние в повечето случаи налагаме извинение. Децата смятат, че са прави и нито едно от тях не иска да признае и не иска да се извини. И ако трябва да съм откровена и аз не бих….
Аз съм за това да позволя на децата да се научат да решават собствените си проблеми и конфликти самостоятелно, а ние като родители да ги напътстваме, насърчаваме в поемане на отговорност за постъпките, изборите и действията си.
7) Не се страхувай да бъдеш себе си
Това е един от най-важният уроци, на които е добре да научим децата си. Те понякога могат да бъдат безмилостни, да се надсмиват на други деца. Ние се опитваме да насърчаваме детето си да бъде такъв, какъвто е – истински, да харесва себе си и да се научи да обичат личността си. Обичаното, приеманото и уверено дете не е побойник.
От нас, родителите, зависи какви възрастни ще станат нашите деца. Лично аз искам да погледна след време назад, знаейки, че съм направила всичко възможно или поне съм опитала, допитала съм се, консултирала съм, когато се колебая и не знам, за да отгледам детето си в уважаван и уважаващ господин.
Понякога момчетата могат да изглеждат като разрушителни малки тасманийски дяволчета, но ако започнете да ги учите в ценностите, в които вярвате и искате да бъдат възпитани, то това се случва в ранна възраст, така те ще светят, докато пораснат. Дайте им инструментите да бъдат мили, но и уверени в себе си – и да слушат сърцата си. Това се случва тогава, когато и ние сме истински с тях и със себе си.
Ако ги обичате, приемате и ги научите да бъдат силни, несъмнено ще възпитате уважаващи, уверени и смели мъже.
