Агресията и малкото дете
Въпреки положителните тенденции, които се забелязват у нас в разпознаването на възрастовите особености при децата, все още е често срещано мнението, че едно дете е агресивно, когато играе буйно, бута други
деца или пада ‘нарочно’, вика, удря, хапе…щипе..
Много важно, което всеки възрастен следва да има предвид е, че за агресия няма как да се говори преди 6-7 годишна възраст. Едва тогава съзнателната мисловна дейност може да достигне до състояние на целенасочено желание да се причини болка на друг, да се отмъсти и предотврати дадено събитие. И въпреки това отново „агресивното“ поведение може да е всъщност сигнал занещо друго случващо се в скрития психичен свят на детето, а не просто разрушително желание.
Защо няма как да говорим за агресия в по-ранна възраст?
На първо място заради невро-двигателното и психо-моторното развитие:
- Децата до 1-1,5 години са в орален стадий на развитие. Те имат необходимост да опитат с устата си повечето от предметите. Около 1 година естествено се проявява хапането като начин за справяне в конфликтни ситуации, когато няма алтернатива.
- Децата до 3 години са в своя „сензо-моторен“ стадий на опознаване
на света. Те имат нужда да разберат света през сетивата си – да опипат, стиснат, мачкат различни предмети от заобикалящата ги среда. Това е и периодът на наблюдавано често побутване, удряне, дърпане на други деца, скачане, засилване към мебели и всякакви повърхности, защото младата нервна система трябва да натрупа информация за това КАК/КОЛКО/КАКВО/ЗАЩО/КЪДЕ да движи тялото в пространството и да подобри управляването му в физическия свят. Няма ли натрупан опит, не се развиват и невронните връзки в мозъка, няма познание – няма умение. - До 5-6 -годишна възраст повечето деца прекарват голяма част от
времето си в детска градина или друга подобна организация. Това е период на обучение в социални норми и умения като споделяне на играчки и пространство, разпознаване на собствените и чужди усещания и чувства, изграждане на връзка със значими хора и разбиране за себе си. Конфликтите с връстници все още са много чести, точно защото в този период учат общуване, а децата все още нямат голям набор от „инструменти“ за справяне.
Стилът на живот (начинът ни на мислене и поведение, ценностите ни, значимите за нас неща и поведения) се формира до петата година според основателя на Индивидуалната психология Алфред Адлер като основно влияние имат родителите. Съвременните му последователи твърдят, че този процес продължава и след петата година, като роля имат и детската градина и училището. На 6-7 годишна възраст вече е възможно поради сформирания стил на живот да има целенасочени прояви на агресия, но отново не е сигурно дали те са съзнателни или се дължат на недостатъчен набор от начини за справяне.
В случай, че разпознавате детето си в някой от описаните примери и не знаете как да постъпите, за да пренасочите поведението в градивна посока обърнете се към нас за съдействие и подкрепа.
Гергана Маркова, дп, Марина Титева
