Как да Разберем и Подкрепим Чувствата на Децата си
Демократично Възпитание по рецепта на Алфред Адлер и Ричард Драйкурс

Майката на Боги се опитва да го утеши, като казва: „Не се чувствай тъжен, Боги. Имаш и други приятели.“ Бащата на Ана се опитва да потисне гнева ѝ, като ѝ се ядосва: „Много си нахална! Не се глези! Очакваш аз ли да направя всичко? Я, бъди по-отговорна!“ Майката на Сами се опитва да отрече чувствата му: „Не, мамо не го мразиш. Обичаш го!“
Нищо чудно, че много възрастни имат проблеми с чувствата на децата си. Възрастните са някогашните деца, на които не им е било позволено да чувстват и да изразяват това, което чувстват и сега повтарят същото, което са чували тогава..
Решение: Следващият път, когато ви се прииска да коригирате, потискате или отричате чувства, опитайте обратното – просто да ги потвърдите чрез въпрос или споделяне:
„Как се чувстваш сега? / Това как те кара да се чувстваш?“ — „Виждам, че това много те ядосва.“ — „Малките братя понякога са толкова досадни.“ А често е окуражаващо да потвърдите чувствата им дори и само с едно съчувстващо „Ммммм!“, което да изразява съпричастност.
Това позволява на децата да открият, че могат да се изразяват чрез чувствата си и да се учат от тях.

Защо е важно да валидираме чувствата на децата?
Избягвайте прекалено валидиране. Виждала съм родители да утвърждават, и утвърждават, и утвърждават, сякаш смятат, че много валидиране ще оправи нещата повече – ще им помогне да се почувстват още по-добре. Едно от най-трудните неща, които един родител може да направи, е да гледа как децата му страдат, но е важно да им позволите да почувстват това, което чувстват, за да могат да научат на какво са способни, когато се справят. Важно умение за децата ви е да се научат на разликата между това, което чувстват и това, което правят.
Какво могат да научат децата от емоционалните турбуленции?

Чувствата всъщност ни дават ценна информация за това кои сме и какво е важно за нас. Така че децата трябва да научат, че е добре/правилно да чувстват!
Каквото и да е това, което чувстват!
Едва след преминаването през фазата на бурното чувстване има шанс да ги научим, че това, което после ПРАВЯТ, е различен въпрос и отделна задача, а именно –
Това да се чувстваме ядосани не означава, че е добре да избягваме задължения или да удряме някого.
Освен това чувството за тъга не е постоянно състояние, то отминава, но пък е важен житейски опит.
Но как децата ни биха могли да се научат да разбират разликата между чувствата и действията, ако ние самите отричаме и забраняваме техните (а може би и нашите собствени) чувства??
Едва след като чувствата им са утвърдени, уважени и преживени И получат възможност и време да се успокоят, те ще са готови за следващи, подходящи действия.
Как можем ние, родителите да валидираме чувствата на децата си?
Майката на Боги може да каже: „Знам/виждам колко те боли! Чувствах се по същия начин, когато приятелите ми не искаха да играят с мен.“
Бащата на Ана може да каже: „Така се чувствам сутрин и аз понякога, когато трябва да отида на работа, а не искам. Играчките все още чакат да бъдат прибрани и подредени. Обзалагам се, че можеш да измислиш някои добри идеи как да ги прибереш бързо.“
Майката на Сами би могла да каже: „Виждам, че си много разстроен от, това че малкият ти брат играе с твоите играчки в момента. Не мога да ти позволя да го удариш, но мога да си представя как се чувстваш.“
Ние даваме примерът на децата в разбирането на разликата между чувствата и действията. Същественото е от рано да ги учим, че чувствата са нещо важно и ценно.
Други примери от ежедневието:
Когато детето ви каже: „Гладен съм!“. Не казвайте: „Не, не си! Ти току-що яде!“ Кажете: „Съжалявам, че си гладен. Току-що почистих след обяда и за сега не искам да приготвям повече храна. Можеш или да изчакаш до вечеря, или да избереш нещо от рафта със здравословни закуски.“ Това е зачитане на чувствата и нуждите на детето, както и вашите собствени.

Как се научават децата на издръжливост в премеждията?
