„Той държи и двамата – тя поддържа баланса“: Истината за партньорството и урокът за децата ни
Снимката, която разглеждам, представя връзката между мъжа и жената като физически акт на „държане“ и „балансиране“. Мъжът е опората, а жената – балансът. Но ако се вгледам по-дълбоко, виждам, че това е много повече от буквална метафора. Това е отражение на динамиката във всяка връзка – между партньори и родители.
Тази картина за мен не е символ на статично състояние, а динамичен танц на напрежение и отпускане, на поемане на тежестта и предоставяне на свобода.
Балансът в партньорството е първият урок за децата
Връзките между родителите формират основата на емоционалния свят на детето. Децата не просто наблюдават как ги обичаме – те наблюдават и как се обичаме един друг. От това наблюдение децата получават първите си уроци за интимност, близост и партньорство.
Те учат, че любовта не е перфектен баланс, а динамично взаимодействие, в което единият понякога води, другият понякога се отдръпва, но винаги си разпределят тежестта. Естер Перел казва: „Най-успешните партньорства са тези, в които има баланс между нуждата от сигурност и нуждата от свобода.“ Децата трябва да виждат този баланс в действие.
Според Джон Готман, децата попиват модела на поведение между родителите си не чрез големите моменти на обяснения и уроци, а чрез дребните жестове. Те запомнят какво виждат всеки ден – една усмивка, едно „благодаря“, едно подаване на ръка в труден момент. Тези малки действия създават усещане за принадлежност и сигурност.
Партньорството преди родителството
Често родителите се фокусират изцяло върху децата и забравят, че преди всичко те са партньори. Те са двама души, които споделят живот, емоции и отговорности. Ако тази връзка бъде пренебрегната, балансът в семейството започва да се разпада.
Емоционалната връзка между партньорите е основата, върху която се изгражда домът. Мъжът може да бъде опората, но жената често е тази, която поддържа емоционалния климат. Ако тя се умори да балансира, цялата система може да се разпадне.
Както отбелязва Карл Юнг, любовта не означава да се изгубиш в другия човек, а да откриеш себе си чрез него. Той напомня, че всяко партньорство трябва да уважава индивидуалността на всеки човек и че истинската близост идва, когато и двамата партньори са автентични и свободни да бъдат себе си.
Какво всъщност означава „баланс“?
Всяка връзка е игра на две основни нужди:
- Нуждата от свързване и сигурност.
- Нуждата от свобода и независимост.
Балансът не означава перфектно равновесие, а динамично взаимодействие между тези две нужди. Понякога единият партньор води, друг път – другият. Важно е да има разбирателство, че тежестта се пренася между двамата.
Според Алфред Адлер, усещането за принадлежност е в основата на човешката психология. Той вярва, че в успешните връзки и двамата партньори трябва да се чувстват уважавани и равнопоставени. Когато децата видят такъв модел на партньорство, те също изграждат чувство за принадлежност и увереност в себе си.
Заключение: Танцът на партньорството и родителството
Връзката е като акробатичен танц. Не е въпросът кой кого държи. Въпросът е дали сте готови да паднете заедно, да се изправите и да започнете отново.
Децата ще наблюдават този танц през целия си живот. Те ще се учат от това как родителите им се обичат и подкрепят. И най-важното – те ще научат, че любовта не е перфектен баланс, а динамично партньорство, в което всеки има право да се умори, да падне и да бъде подкрепен.
Както казва д-р Шефали Цабари, най-ценният урок за децата е не в това, което им казваме, а в това, което виждат между нас като родители. Родителството е възможност за вътрешна трансформация и осъзнато партньорство – начинът, по който се отнасяме един към друг, е най-голямото възпитание, което можем да им дадем.
Практически съвети за баланс в партньорството
- Създайте пространство за свързване: Отделете време за разговори като партньори, а не само като родители.
- Показвайте уважение: Малките жестове на благодарност, усмивка или прегръдка укрепват връзката.
- Уважавайте личните граници: Дайте си време за себе си и за хобита. Партньорството не означава загуба на индивидуалност.
Какво мисля аз?
Във всеки дом има баланс, който или се поддържа съзнателно, или се разклаща несъзнателно. Нашите деца наблюдават не само какво правим за тях, но и какво правим един за друг като партньори. Те се учат от това как показваме любов, как се подкрепяме и как разрешаваме конфликтите.
Затова вярвам, че:
Да бъдеш родител означава не просто да обичаш децата си. Означава да покажеш на децата си как изглежда любовта между двама души.
Да покажеш, че любовта не е перфектна. Че балансът се поддържа с усилия и грижа – и че е нормално понякога да се клатиш, стига винаги да си готов да се изправиш отново.